Прости ми за безмислените грешки,
за обидите, отправяни на ред,
за изричаните думи немислими
и всичко, дето в мен крещеше срещу теб!
Няма повече да съм такава -
да играя със живота на хазарт,
ще посрещна в мене истинската вяра -
дето трябва за щастлив живот.
Само ме пусни до тебе близо -
подай ръка да се изправя.
Да мога смело да опитам
сама в живота си да вляза!
Този път ще е последен,
далеч ще бягам от ръба,
а ако отново падна, вече зная -
няма Господ да виня!
Сама ще плащам всяка грешка,
не ще поискам заем за вина,
сама ще търся изход да избягам,
дори да бягам и от себе си сама!
© Мартина Кирилова Всички права запазени