29.02.2008 г., 11:43

Загадката на Питър Пан

842 0 4
Защо така се получава -
уж всички вярваме в това,
че е красиво и прекрасно,
а често виждаме Света
във крайностите на контраста,
или във скучна сивота,
наместо да творим нюанси?

"Защо ли? Еее, ще разбереш,
че тъй се случва, щом пораснеш."И тъй, порастваш... Щеш-не щеш.

Уж всички някога порастват,
но все така се получава,
че пак превръщаш се в дете
понякога, макар и рядко,
и в приключения тогава
си пак готов да се завреш,
Светът отново е загадка.

Така се случва... Ако щеш,
да дръзнеш да не се съмняваш
в това, което "занапред",
"Сега и Тук" да го направиш
и да се пробваш "на късмет",
забравил взимане и даване,
от любопитство пак обзет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Ценев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...