Защо така се получава -
уж всички вярваме в това,
че е красиво и прекрасно,
а често виждаме Света
във крайностите на контраста,
или във скучна сивота,
наместо да творим нюанси?
"Защо ли? Еее, ще разбереш,
че тъй се случва, щом пораснеш."
И тъй, порастваш... Щеш-не щеш.
Уж всички някога порастват,
но все така се получава,
че пак превръщаш се в дете
понякога, макар и рядко,
и в приключения тогава
си пак готов да се завреш,
Светът отново е
загадка.
Така се случва... Ако щеш,
да дръзнеш да не се съмняваш
в това, което "занапред",
"Сега и Тук" да го направиш
и да се пробваш "на късмет",
забравил взимане и даване,
от
любопитство пак обзет.
поздрав!