PepiPetrova (Pepi Petrova)
186 4698
24.04.2017 г., 17:53 ч.

Обич 

  Поезия
384 4 10

Не, не искам да ми благодариш 

за това – за теб, което правя!

На сърцето тихичко ще прошептиш,

да не се тревожи – ще се справя!...

 

Кога денят отмина... не усетих... 

... и поисках да съм у дома!

Как тревогите изчезнаха – не сетих,

почувствала, мамо, твойта топлота!

 

Ти изгради ме като личност 

и научи ме да отстоявам 

това, в което вярвам и логично 

принципите си да защитавам!

 

Аз, вече съм голяма, мамо 

и стига ми, че си до мене –

за татко ми е тежко, само,

че Там – замина си, без време!...

 

Сега те моля, да почиваш,

за нищо, да не се тревожиш!

Аз до тебе съм – нали разбираш,

с подкрепата – живота е възможен!

 

 

© Pepi Petrova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Албена, Хари, Марго, Еси, благодаря, че се отбихте на страничката ми! Благодаря ви за милите думи! Те означават много, за мен! Желая ви успешна творческа седмица!
  • Силен и въздействащ стих! Поздрави!
  • Дааааа... Хубаво е. И майка ти би трябвало да се чувства добре, и баща ти - Там. Нали всички отиваме там? Кой удовлетворен от пътя си,кой - не... Но, като чета написаното от теб, баща ти трябва да е. Да бъде твой баща! Какво по-хубаво?
  • Много силно!!!Поздрави,Пепи!!!
  • Щастлив е, който има живи родители, трябва да ги цени и пази. Поздравления за стихотворението!
  • Много ви благодаря, приятели! Трогната съм от отзивите ви! Спокойна нощ, ви желая!
  • Много трогателно! Прекрасна изповед! Поздрави, Пепи!
  • Много хубав стих.Много искрено написан.Поздравления!
  • Прекрасно е Пепи ! Поздравленея
  • Такава дъщеря да имаш е божи дар. Прекрасно е Пепи. Разчуства ме много. Поздравявам те.
Предложения
: ??:??