Обич
Не, не искам да ми благодариш
за това – за теб, което правя!
На сърцето тихичко ще прошептиш,
да не се тревожи – ще се справя!...
Кога денят отмина... не усетих...
... и поисках да съм у дома!
Как тревогите изчезнаха – не сетих,
почувствала, мамо, твойта топлота!
Ти изгради ме като личност
и научи ме да отстоявам
това, в което вярвам и логично
принципите си да защитавам!
Аз, вече съм голяма, мамо
и стига ми, че си до мене –
за татко ми е тежко, само,
че Там – замина си, без време!...
Сега те моля, да почиваш,
за нищо, да не се тревожиш!
Аз до тебе съм – нали разбираш,
с подкрепата – живота е възможен!
© Pepi Petrova All rights reserved.
