21.11.2023 г., 5:59

Загубени

607 1 3

 

На път сме

Да загубим себе си

Човещината си...

Във политики

Във омрази,

Зависти...

В надбягването за кариери

За пари

Коли и къщи

За вещи,

които... даже не ни трябват

На път сме да отровим себе си,

със микса

от отрови споменати

Дай на глупака власт,

и гледай от страни 

Как сам ще се довърши!

А всичко това...

На кой ли пък е нужно?

Нима наистина,

напълно оглупяхме?

Нима наистина

Забравихме кои сме?

Как да живееме нормално

Да се радваме на малкото

Да спим спокойно

Да обичаме безкрайно,

безусловно!

Да се любим,

бурно, страстно,

тъй...сякаш утре,

ще настъпи краят!

Да даваме,

без да очакваме,

от някой да ни връща...

И да умираме,

като кралици и крале -

без угризения,

с достойнство!

Нима забравихме

нaистина кои сме...

Най-висшите сме уж ...

на таз Планета...

Valentina Mitova

20/11/2023

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Valentina Mitova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...