Nov 21, 2023, 5:59 AM

Загубени

  Poetry » Civic
612 1 3

 

На път сме

Да загубим себе си

Човещината си...

Във политики

Във омрази,

Зависти...

В надбягването за кариери

За пари

Коли и къщи

За вещи,

които... даже не ни трябват

На път сме да отровим себе си,

със микса

от отрови споменати

Дай на глупака власт,

и гледай от страни 

Как сам ще се довърши!

А всичко това...

На кой ли пък е нужно?

Нима наистина,

напълно оглупяхме?

Нима наистина

Забравихме кои сме?

Как да живееме нормално

Да се радваме на малкото

Да спим спокойно

Да обичаме безкрайно,

безусловно!

Да се любим,

бурно, страстно,

тъй...сякаш утре,

ще настъпи краят!

Да даваме,

без да очакваме,

от някой да ни връща...

И да умираме,

като кралици и крале -

без угризения,

с достойнство!

Нима забравихме

нaистина кои сме...

Най-висшите сме уж ...

на таз Планета...

Valentina Mitova

20/11/2023

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Valentina Mitova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...