Spring_sunrise (Кремена Арменчева)
143 1015
22.04.2020 г., 1:37 ч.

Зайо и врана 

  Поезия » Друга
1135 0 4

Тръгна Зайо за водица

и се спъна в карфица.

Уж е малка и е жалка,

но заплака Зая си за майка.

 

Плаче и сълзи реди:

-Кой ли мене ще спаси?

-Що бе Зайко стана? –

пита шарената врана.

 

-Счупих таз паничка –

нямам съдче за водичка!

Литна враната за миг

и се върна – сякаш беше трик!

 

В човка нещо тя донесе

и към Зайо произнесе:

-Нещо имаш ли за мене?

Спри със твоето хриптене!

 

Зайо вдигна поглед уморен –

„Ах, какъв кошмарен ден!”

Позамисли се и стихна,

после дяволито се усмихна.

 

-Ето, ти на теб карфица.

Има лъскава главица.

Като жезъл е голяма –

тук в гората никой няма!

 

Зайо мида си получи

и урока си научи!

„Човек се учи

от що му се случи!”

 

„Приятел в нужда се познава!”,

Но Зайо също осъзнава,

„Приятелството си е приятелство,

но сиренето е с пари”! Уви!

© Кремена Арменчева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Човек се учи от що му се случи »

10 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??