Зайо и врана
Тръгна Зайо за водица
и се спъна в карфица.
Уж е малка и е жалка,
но заплака Зая си за майка.
Плаче и сълзи реди:
-Кой ли мене ще спаси?
-Що бе Зайко стана? –
пита шарената врана.
-Счупих таз паничка –
нямам съдче за водичка!
Литна враната за миг
и се върна – сякаш беше трик!
В човка нещо тя донесе
и към Зайо произнесе:
-Нещо имаш ли за мене?
Спри със твоето хриптене!
Зайо вдигна поглед уморен –
„Ах, какъв кошмарен ден!”
Позамисли се и стихна,
после дяволито се усмихна.
-Ето, ти на теб карфица.
Има лъскава главица.
Като жезъл е голяма –
тук в гората никой няма!
Зайо мида си получи
и урока си научи!
„Човек се учи
от що му се случи!”
„Приятел в нужда се познава!”,
Но Зайо също осъзнава,
„Приятелството си е приятелство,
но сиренето е с пари”! Уви!
© Кремена Арменчева All rights reserved.
