1.05.2015 г., 9:13

Закърпените избори

976 0 2

Окосихме стремежите и земята е в пръст,

замириса на дъжд и на облачност,

а мечтите - заровени, вън стърчи дървен кръст

без година и име на родственост.

 

Полумрачно небе. Милионите изгреви

са отдавна във вечност заспали.

Бариера на пътя и закърпени избори,

за асфалт вси посоки продали.

 

Пролетта е вдовица. Април тихо скърби.

И черешите с сведени клони

цветовете си давят в небесни сълзи.

Вятър кал вместо бисери рони.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прочетох няколко твои произведения. Талантлива си, Ралица! Поздрав от мен!
  • "Полумрачно небе. Милионите изгреви
    са отдавна във вечност заспали."

    Тук си докоснала голямата поезия, Ралица! Хареса ми стихотворението ти с чудесен финал. Най-високо оценявам написаното.

    Сърдечен, празничен поздрав!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...