Окосихме стремежите и земята е в пръст,
замириса на дъжд и на облачност,
а мечтите - заровени, вън стърчи дървен кръст
без година и име на родственост.
Полумрачно небе. Милионите изгреви
са отдавна във вечност заспали.
Бариера на пътя и закърпени избори,
за асфалт вси посоки продали.
Пролетта е вдовица. Април тихо скърби.
И черешите с сведени клони
цветовете си давят в небесни сълзи.
Вятър кал вместо бисери рони.