Закъснял букет
В памет на татко
Осиротяха дните ми без тебе...
А в нощите явяваш се безплътен.
Навеждаш се - като икона бледен,
погалваш ме и тръгваш си по пътя.
По този път, от който вече няма
да те посрещне старата ни къща...
По който преди тебе тръгна мама,
загубила билета си за връщане...
По който преди няколко години
сърцето ти отправи се след нея,
но не успя през прага да премине...
Опита се насила да живее...
Сега сте двама, може би - честити.
В отвъдното ви свърза вечността.
На гроба ви полагам маргарити -
на обичта ми късните цветя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Габровска Всички права запазени
