Уенди (Бианка Габровска)
211 1349
1.05.2011 г., 11:31 ч.

Закъснял букет 

  Поезия » Друга
1182 0 13

                     В памет на татко

 

Осиротяха дните ми без тебе...

А в нощите явяваш се безплътен.

Навеждаш се - като икона бледен,

погалваш ме и тръгваш си по пътя.

 

По този път, от който вече няма

да те посрещне старата ни къща...

По който преди тебе тръгна мама,

загубила билета си за връщане...

 

По който преди няколко години

сърцето ти отправи се след нея,

но не успя през прага да премине...

Опита се насила да живее...

 

Сега сте двама, може би - честити.

В отвъдното ви свърза вечността.

 

На гроба ви полагам маргарити -

на обичта ми късните цветя.

 

 

 

© Бианка Габровска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • много истински и преболял стих, Бианка...!

    поклон...
  • ......... Светла им памет!
  • Какво има в думите ти, че така ме придърпват към себе си?
  • Много силен стих,свят стих!Поклон пред таланта ти,Бианче!
  • Няма начин твоите думи да не ни хванат за сърцето, нали от любов са родени и...от сърце на сърце се предават...Благодаря ти за тази затрогваща изповед, която ме остави бездумен, Бианче. Ив
  • И обичта...И силата...И болката, и мъдростта от нея...Познавах татко ти, държах ръката му, а Магдалена - майка ти познавам от снимката, която с много любов си скътала до сърцето си.Това, което си сътворила в светлата им памет е много повече от стихотворение! От всеки ред капят сълзи от умиление, сълзи за прошка, защото нашата обич винаги е закъсняла...
  • Биянче, дори за смърта да пишеш излиза хубаво. Поздрав за хубавото стихотворение...
  • Съкровена, много хубава творба!
  • Поклон!
  • Много силен стих!
  • Докосващ стих изпълнен с толкова обич! Поздрав!
  • Поклон!
  • Настръхнах...поклон!
Предложения
: ??:??