В памет на татко
Осиротяха дните ми без тебе...
А в нощите явяваш се безплътен.
Навеждаш се - като икона бледен,
погалваш ме и тръгваш си по пътя.
По този път, от който вече няма
да те посрещне старата ни къща...
По който преди тебе тръгна мама,
загубила билета си за връщане...
По който преди няколко години
сърцето ти отправи се след нея,
но не успя през прага да премине... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up