5.11.2015 г., 18:02

Закъсняло щастие

466 0 1

Закъсняло щастие

 

Закъснялото щастие чука на твойта врата

като пътник напрашен, нечакан, дошъл отдалече.

Да бе млад, би го буйно прегърнал за миг през врата,

а сега само казваш: “Добре дошло. Влез. Добър вечер.”

 

То се пита, дали ще намериш за него место

в този дом, где късмет и усмивка от край време липсват.

Че не го заслужаваш, че вечно за друг ще е то -

твърде дълго живял си със тази нерадостна мисъл

 

и на себе си думал с тон реалистично горчив:

То при тебе ще дойде на куково лято, на въ` рба.

Пий студена вода и пред свършени факти мълчи -

кой какво надробил е, това му се пада да сърба.”

 

Твойто щастие ще си признае: “Аз късно съм, знам -

изтърсачето малко, родители що подмладява.

Свойте рани със мен излекувай, че сещаш се сам -

той, животът, със теб и без теб, все едно, продължава.”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Макар и закъсняло, да благодарим, че е дошло.
    Хареса ми твоето откровение, привет!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...