5.11.2015 г., 18:02

Закъсняло щастие

461 0 1

Закъсняло щастие

 

Закъснялото щастие чука на твойта врата

като пътник напрашен, нечакан, дошъл отдалече.

Да бе млад, би го буйно прегърнал за миг през врата,

а сега само казваш: “Добре дошло. Влез. Добър вечер.”

 

То се пита, дали ще намериш за него место

в този дом, где късмет и усмивка от край време липсват.

Че не го заслужаваш, че вечно за друг ще е то -

твърде дълго живял си със тази нерадостна мисъл

 

и на себе си думал с тон реалистично горчив:

То при тебе ще дойде на куково лято, на въ` рба.

Пий студена вода и пред свършени факти мълчи -

кой какво надробил е, това му се пада да сърба.”

 

Твойто щастие ще си признае: “Аз късно съм, знам -

изтърсачето малко, родители що подмладява.

Свойте рани със мен излекувай, че сещаш се сам -

той, животът, със теб и без теб, все едно, продължава.”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Макар и закъсняло, да благодарим, че е дошло.
    Хареса ми твоето откровение, привет!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...