Nov 5, 2015, 6:02 PM

Закъсняло щастие

  Poetry » Other
459 0 1

Закъсняло щастие

 

Закъснялото щастие чука на твойта врата

като пътник напрашен, нечакан, дошъл отдалече.

Да бе млад, би го буйно прегърнал за миг през врата,

а сега само казваш: “Добре дошло. Влез. Добър вечер.”

 

То се пита, дали ще намериш за него место

в този дом, где късмет и усмивка от край време липсват.

Че не го заслужаваш, че вечно за друг ще е то -

твърде дълго живял си със тази нерадостна мисъл

 

и на себе си думал с тон реалистично горчив:

То при тебе ще дойде на куково лято, на въ` рба.

Пий студена вода и пред свършени факти мълчи -

кой какво надробил е, това му се пада да сърба.”

 

Твойто щастие ще си признае: “Аз късно съм, знам -

изтърсачето малко, родители що подмладява.

Свойте рани със мен излекувай, че сещаш се сам -

той, животът, със теб и без теб, все едно, продължава.”

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Костов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Макар и закъсняло, да благодарим, че е дошло.
    Хареса ми твоето откровение, привет!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...