Залез...
Залез...
Леки, пухкави и бели
облачетата игриви
накъм Залеза поели
веят причудливи гриви.
Той развеселен ги среща
и обрамчва ги със злато,
а пък,замечтан за нещо,
палав Вятър ги размята...
По небето лумва жара,
там една звезда увисва-
някъде ранена Вяра
неразбрана горко писва...
Като в пир на Боговете
блясват мълнии безмълвни-
просветлявайки небето
малко преди да се стъмни.
Сякаш Времето е върнато
в своето начало точно,
но по дяволски обърнато
със нощта сега започва...
Долу с палавия Вятър
сенките се заиграват,
с полъх от към тъмнината
въздуха зашумолява.
В здрача се отдалечава
хоризонта и се губи,
а Светът по-малък става,
по-реален, без заблуди...
Плаха светлина разхвърля
сърповидна Месечина...
Девствена мечта за първа
нощ със Вятъра премина...
...Тихо като след Зачатие!..
А от звездните звънчета
обещание за Щастие
гали сънната Планета...
д-р Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
