30.04.2013 г., 14:33

Замислил бях гласа си да продам

643 0 4

Замислил бях гласа си да продам

Замислил бях гласа си да продам –
и аз на Гергьовден месо да ям.

Но прокурорът ми попречи:
- Стой!
Не може тъй – гласът ти не е твой!

- Че как да не е мой? – му възразих. –
Нима за него малко си платих
със данъци, със глоби и тегоби!
И пак, да знаех за кого да си го дам,
не бих помислял да си го продам.
Но като всичките са маскари -
защо да им го давам без пари?

- Комай си прав! –отвърна ми. – Обаче
това го разкажи на Цецка Цачева.

Ала и Цецка обяснения отказа.
- Запитай лидера на ГЕРБ! – ми кàза.

И лидерът на ГЕРБ вината си отрече:
- Туй ГЕРБ не го е решавàл! – на шопски рече.
Такова нещо аз не съм решил –
туй от Станишев съм го наследил.

И аз се скапах.
Още малко ще поскитам,
докато омбудсмана не запитам,
за да го чуем той какво ще каже.
Ако и според него се окаже,
че нямам над гласа си пълна власт -
пак ще празнувам със спанак и праз.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво на коментиралите!
  • Цецка - меЦка...!!!
  • Къде си тръгнал Ангеле, напред с рогата,
    ти май не си наясно с правилата!
    Дорде не грабнеш правата лопата,
    ша мааш праз, ведно с електората!!
  • За БСП гласа си дай,
    туй вече си решил комай.
    Гласувай твърдо, не мисли,
    след туй на сЕло си иди.

    Спанак и праз там колко сАкаш,
    и няма никого да чакаш.
    Ако пък си сторил грешка,
    приемай го с усмивка и насмешка.

    Друг съвет не мога да ти дам,
    защото туй решил си сам.
    С написаното ти ме трогна,
    и ме накара да се логна.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....