15.01.2018 г., 1:45

Замръзнали вселени

1.9K 22 43

 

Най-хубавият сняг вали сега.
Спокойствие и тишина ми носи.
И като някаква добра шега,
затрупва и тревоги, и въпроси.

Пътечката ни тихо побелява,
попила всички минали вини.
И аз неволно някак се надявам
да се завърнат влюбените дни.

Снежинките са късчета небе,
а може би – замръзнали вселени.
Една от тях в косите ми ще спре
и ще заплаче, че сме разделени.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...