Дали от самотата все боли,
дали не е понякога лекарство?
И с всичките прокудени мечти,
дарява със „запазеното място“.
На всеки отредено е, нали,
съдбовно самотата да прегърне.
Не ще тъжа, самотникът дори
душата си във смелост ще изтръгне.
Когато се боиш от самота,
то значи, тя е вече победила.
Ако си честен, то признай сега,
че всъщност тя не слабост е, а сила!
© Данаил Таков Всички права запазени