9.01.2020 г., 9:57 ч.  

Запазеното място - Самота 

  Поезия
431 1 4

Дали от самотата все боли,

дали не е понякога лекарство?

И с всичките прокудени мечти,

дарява със „запазеното място“.

 

На всеки отредено е, нали,

съдбовно самотата да прегърне.

Не ще тъжа, самотникът дори

душата си във смелост ще изтръгне.

 

Когато се боиш от самота,

то значи, тя е вече победила.

Ако си честен, то признай сега,

че всъщност тя не слабост е, а сила!

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво!
  • Самотникът и самотата са като мъжът и жената... обичат се, но понякога си изневеряват. Освен ергените.... те са си самодостатъчни.
  • Сам се раждаш и сам си отиваш... самотен не бъди. Хубаво е да може да разчиташ само на себе си, но е трудно, а понякога - до невъзможност.
  • "Когато се боиш от самота,
    то значи, тя е вече победила."
    Много ми хареса този стих. Поздрави от мен!
Предложения
: ??:??