ekstasis (Михаил Цветански)
589 5067
9.12.2018 г., 21:28 ч.

Запази ме 

  Поезия » Любовна
946 2 6

Тази обич бе всичко – извор жива вода,

беше смисъл и огънят тихо изгарящ...

и завивам със погледи аз... самота,

а душата ми сякаш от спомени пари.

 

Ти ми даде мечти, после всичко ми взе

и на него шептиш най-вълшебните думи.

Подаряваш му нежни, добри светове,

като вечна стена той стои помежду ни.

 

Запази ме в сърцето...

скрий ме там като миг топлина,

любовта ми завинаги в тебе да свети -

днес простила греха.

 

Обещанията ти... още вярвам във тях

и ръцете ти още на сън ме прегръщаш.

Ти дали ме разбра... аз дали те разбрах...

Всеки ден искам в нас любовта да се върне.

 

Да препуснем във приказка, на бял еднорог...

чак до изгрева, в косите ти пламнал,

да ми бъдеш мечтата – аз твой дявол и бог,

да заспиваш щастлива на моето рамо.

 

Запази ме до края...

аз си тръгвам, но нямам вина

и не искам, не искам, не искам да знаеш...

как боли от това.

 

ekstasis

 

© Михаил Цветански Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??