Запази ме
Тази обич бе всичко – извор жива вода,
беше смисъл и огънят тихо изгарящ...
и завивам със погледи аз... самота,
а душата ми сякаш от спомени пари.
Ти ми даде мечти, после всичко ми взе
и на него шептиш най-вълшебните думи.
Подаряваш му нежни, добри светове,
като вечна стена той стои помежду ни.
Запази ме в сърцето...
скрий ме там като миг топлина,
любовта ми завинаги в тебе да свети -
днес простила греха.
Обещанията ти... още вярвам във тях
и ръцете ти още на сън ме прегръщаш.
Ти дали ме разбра... аз дали те разбрах...
Всеки ден искам в нас любовта да се върне.
Да препуснем във приказка, на бял еднорог...
чак до изгрева, в косите ти пламнал,
да ми бъдеш мечтата – аз твой дявол и бог,
да заспиваш щастлива на моето рамо.
Запази ме до края...
аз си тръгвам, но нямам вина
и не искам, не искам, не искам да знаеш...
как боли от това.
ekstasis
© Михаил Цветански All rights reserved.
