Тази обич бе всичко – извор жива вода,
беше смисъл и огънят тихо изгарящ...
и завивам със погледи аз... самота,
а душата ми сякаш от спомени пари.
Ти ми даде мечти, после всичко ми взе
и на него шептиш най-вълшебните думи.
Подаряваш му нежни, добри светове,
като вечна стена той стои помежду ни.
Запази ме в сърцето...
скрий ме там като миг топлина,
любовта ми завинаги в тебе да свети -
днес простила греха. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up