15.07.2010 г., 14:33 ч.

Запечатана скръб 

  Поезия
728 0 4

Споменът в мене рисува остатъци.
От небето се ронят тъжни слова.
А по миглите - носталгично белязани
са сълзите на влюбена още жена.

Ветровете се гонят при изгрева - гневен.
Огнен дъжд ме обгръща без жал в утринта.
А мъглите - мигом затрупали пътища,
дращят призрачни истини в мойта душа.

Писък гларусен се протяга над мене до слисване.
С болка вълните обливат брега тъй студен.
А от грохота стенат скалите, невиждали
отчаянието на сърцето в този ден - вледенен.

В тъмнината ликът ти е мамещо истински.
Но очите - склопени издават смъртта.
А на устните няма -„Обичам те”,
има само „Сбогом”, запечатало в мене - скръбта.

Таня Кирилова

© Таня Кирилова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??