Ако можех целия свят да преобърна!?

Ако можех живота си да дам на смърта!?

Но с мен да бъдеш вечно!!!

Да те обичам вечно…

Както в този миг, когато плача,

както те обичам в този миг, сега…

Защо от мене си отиваш?!

Оставяш ме пак сам, отчаян и разбит...

Сърцето ми като старинен кораб,

разкъсано, на морските скали кърви!...

Не знаех, че така ще те обикна.

И плаване далечно пожелах?...

Не мога с мисълта да свикна,

че от време и пространство ме е страх!

И нашият старинен кораб ще бъде Вечен!...

Повярвай ми!

Но трябва силно да обичаш!

Трябва в тебе да боли!

Аз ти посвещавам своите сълзи…

Нима самотни са във океана мрачен

мойте бели и помръкнали платна?

Не, дори от самота да плача

аз знам, ти за мене мислиш – там, на края на света!!!

Твойта светлина запали кораба,

на който аз летя.

Дори във океан да плувам,

не мога да го изгася!

Аз вярвам в Любовта!...