Защо?..
Ако можех целия свят да преобърна!?
Ако можех живота си да дам на смърта!?
Но с мен да бъдеш вечно!!!
Да те обичам вечно…
Както в този миг, когато плача,
както те обичам в този миг, сега…
Защо от мене си отиваш?!
Оставяш ме пак сам, отчаян и разбит...
Сърцето ми като старинен кораб,
разкъсано, на морските скали кърви!...
Не знаех, че така ще те обикна.
И плаване далечно пожелах?...
Не мога с мисълта да свикна,
че от време и пространство ме е страх!
И нашият старинен кораб ще бъде Вечен!...
Повярвай ми!
Но трябва силно да обичаш!
Трябва в тебе да боли!
Аз ти посвещавам своите сълзи…
Нима самотни са във океана мрачен
мойте бели и помръкнали платна?
Не, дори от самота да плача
аз знам, ти за мене мислиш – там, на края на света!!!
Твойта светлина запали кораба,
на който аз летя.
Дори във океан да плувам,
не мога да го изгася!
Аз вярвам в Любовта!...
© Юлиан Владимиров All rights reserved.
Тя е смисъла и красотата, и аромата на пребиваването ни тук!.
