Защо?...
Защо се връщаш пак, вина освирепяла,
и бъркаш в раната на моята мечта?
Бях те забравила, бях те приспала
в прегръдките на съвестта...
Защо разкъсваш топлите предчувствия
и хапеш чувствата добри?
Аз мислех, че съдбата е виновница,
че сън било е и че не боли...
Защо се връщаш пак, вина освирепяла,
в покоите на радостта?
Защо завързваш най-красивите желания
с въжето на невъзможността???
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселка Стойнева Всички права запазени
