Nov 17, 2010, 12:00 PM

Защо?...

  Poetry
1K 0 14

Защо се връщаш пак, вина освирепяла,

и бъркаш в раната на моята мечта?

Бях те забравила, бях те приспала

в прегръдките на съвестта...

 

Защо разкъсваш топлите предчувствия

и хапеш чувствата добри?

Аз мислех, че съдбата е виновница,

че сън било е и че не боли...

 

Защо се връщаш пак, вина освирепяла,

в покоите на радостта?

Защо завързваш най-красивите желания

с въжето на невъзможността???

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселка Стойнева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...