Защо се връщаш пак, вина освирепяла,
и бъркаш в раната на моята мечта?
Бях те забравила, бях те приспала
в прегръдките на съвестта...
Защо разкъсваш топлите предчувствия
и хапеш чувствата добри?
Аз мислех, че съдбата е виновница,
че сън било е и че не боли...
Защо се връщаш пак, вина освирепяла,
в покоите на радостта?
Защо завързваш най-красивите желания
с въжето на невъзможността???