Защо?
Защо?
Ти тръгна си от мен
с две сълзи в очите
и остави ме объркан и смутен,
и зов, сподавен на устните.
Не каза нищо, мила -
защо виновен съм дори!?
В обятията ми се скрила,
твоята топлина стои.
Тъй прекрасна си за мен
и наяве, и насън
от твоята нежност съм пленен.
Обичам гласа ти нежен като звън.
Не зная с какво те аз обидих.
Сърцето ми обзема го тъга
и плаче под писеца стих,
пусто е при мен сега...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени
