Ти тръгна си от мен
с две сълзи в очите
и остави ме объркан и смутен,
и зов, сподавен на устните.
Не каза нищо, мила -
защо виновен съм дори!?
В обятията ми се скрила,
твоята топлина стои.
Тъй прекрасна си за мен
и наяве, и насън
от твоята нежност съм пленен.
Обичам гласа ти нежен като звън.
Не зная с какво те аз обидих.
Сърцето ми обзема го тъга
и плаче под писеца стих,
пусто е при мен сега...
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
