Защо, Природо, ме наказа

Поезия » Друга

585 0 7

ЗАЩО, ПРИРОДО, МЕ НАКАЗА

Защо, Природо, ме наказа?

Защо остави ме сама?

Защо в живота ми показа

толкоз нерадостни неща?

Защо очите ми все тъжни,

не засияват в' весел смях,

защо от грижи неизбежни

кат хората и аз не бях?

Така минават тъжни дните

без радости и без другар

и влага мокри ми очите

лишена съм от най-скъп дар.

Най-страшно нещо самотата

никому не желая аз,

вървя сред хора непозната,

но все с надежда за тоз час,

все вярвам, надежда не губя,

че някой ден ще срещна теб.

Страхувам се да не погубя

човешкото за теб, човек.

Че младостта отдавна мина

в косите благородство грей.

Дали ще можеме двамина

живота да си доживейм?

Бъди добър, не чакай дълго,

ела ме силно прегърни!

Нека щастието бъде пълно

и радостни последни дни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

anka-dimitrova (Анка Келешева)

Благодаря ти, Лена. Много си права за непрокопсаника. И това го изпитах.
Благодаря Миночка. Човек докато е жив все търси любовта и щастието, но в последните си години двама са си най- нужни- да си помагат, да се подкрепят.Тогава най- много ти липсва сродната душа.

2013-08-15T16:36:56+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

"Светът е за двама",от сърце ти желая да намериш своята половинка,макар и в залеза на годините.Тогава са си най-нужни хората,за да се подкрепят!

2013-08-15T12:18:17+03:00
LenaNik (ЕЛена Ник)

По-добре "Без другар", отколкото с непрокопсаник стар...а сериозно - "радостни последни дни" желая на всички!

2013-08-15T11:28:13+03:00
anka-dimitrova (Анка Келешева)

На Елена, на Елица, на Септември и на Санвали благодаря за чудесните, топли коментари и поздрави.

2013-08-15T10:01:48+03:00
Sanvali (Санвали)

С Елица Поздрави!

2013-08-15T08:11:49+03:00