Защо тъжим
Защо тъжим
Единствено в живота търсиме богатство!
Не знам защо страним от радостта!?
И скуката с капризите и днес злорадства.
От делниците ни е сив света.
Дори не забелязваме днес синевата,
не виждаме и едрите звезди!...
И от дърветата не виждаме гората.
Не ахкаме!... И нямаме мечти!
Дали от времето и ние умъдряхме?!
Но то безжалостно ни промени.
От стресове по пътищата побеляхме...
И хоризонтъта ни се намали!...
Наивна беше тя, Великата ни Младост!
Но беше истинска и бе без грим!
Кикотеше се тя от искрен смях и радост...
Неща, които днеска не ценим!...
Когато нямахме, мечтаехме за малко!...
И в жестовете беше същността!...
И мисълта ни беше пъргава совалка,
с която, обикаляхме света!...
Сега нещата ни съвсем се измениха
и други стойности приеха те!
Машините романтиката скриха,
"ОН лайна" пък съвсем ще ни смете!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
