Защо тъжим
Защо тъжим
Единствено в живота търсиме богатство!
Не знам защо страним от радостта!?
И скуката с капризите и днес злорадства.
От делниците ни е сив света.
Дори не забелязваме днес синевата,
не виждаме и едрите звезди!...
И от дърветата не виждаме гората.
Не ахкаме!... И нямаме мечти!
Дали от времето и ние умъдряхме?!
Но то безжалостно ни промени.
От стресове по пътищата побеляхме...
И хоризонтъта ни се намали!...
Наивна беше тя, Великата ни Младост!
Но беше истинска и бе без грим!
Кикотеше се тя от искрен смях и радост...
Неща, които днеска не ценим!...
Когато нямахме, мечтаехме за малко!...
И в жестовете беше същността!...
И мисълта ни беше пъргава совалка,
с която, обикаляхме света!...
Сега нещата ни съвсем се измениха
и други стойности приеха те!
Машините романтиката скриха,
"ОН лайна" пък съвсем ще ни смете!
© Христо Славов All rights reserved.
