Есента прекроява представи,
улици, стъпки и страх...
След любовта ли? –
все нещо остава.
Седем нощи до първия сняг:
Седем нощи да пусна сърцето ти,
още седем да ме замениш.
Снежни облаци трупа небето ми,
още миг и ще го взривиш.
© Радка Миндова Всички права запазени