Затишие
Не споря с птици по душа–
захождат в други терминали.
Разминат ли ме, утеша
с любов на къси интервали
надвисналата тишина.
Че знам, не е общоприето
назад да дърпаш към дома,
веднъж политнало, орлето.
Понечи ли само да спре,
уверено глава навиря–
дано реши, че съм добре,
и да поеме в нова диря.
Премъдрият да им дари
от щедростта си безгранична–
небесен ангел в пелени
за приземяване логично.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
