Не споря с птици по душа–
захождат в други терминали.
Разминат ли ме, утеша
с любов на къси интервали
надвисналата тишина.
Че знам, не е общоприето
назад да дърпаш към дома,
веднъж политнало, орлето.
Понечи ли само да спре,
уверено глава навиря–
дано реши, че съм добре,
и да поеме в нова диря.
Премъдрият да им дари
от щедростта си безгранична–
небесен ангел в пелени
за приземяване логично.
© Светличка All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
