5.02.2013 г., 19:42 ч.  

Затова си велик, Апостоле 

  Поезия » Оди и поеми
1015 0 2

                                                       

                                                                                       

                                                        Образът ти жив е в мене,

                                                        душата ти с мене диша,

                                                        но трудно ми е да започна,

                                                        трудно ми е за тебе да пиша.

                                                        Химикала хващам,

                                                        но ме е страх

                                                        да не сбъркам някъде,

                                                        да не направя грях.

                                                        Една лоша дума

                                                        да напиша дори,

                                                        цял народ ще ме съди.

                                                        Апостоле, Анатема ме грози!

                                                                                                  

                                                        Едно захвърлено расо

                                                        в храма една нощ.

                                                        Едно решение свято,

                                                        взето пред лика на Христос -

                                                        от този миг, от тоз олтар

                                                        да започнеш неравната борба.

                                                        Да те последва млад и стар

                                                        за жадуваната свобода

                                                        на славния някога род - 

                                                        страдащия български народ.

                                                                 

                                                        Тя те погълна,

                                                        обсеби те цял

                                                        и за своето Аз

                                                        вече не беше те жал.

                                                        Не знаеше почивка,

                                                        нито спокоен сън.

                                                        Не спираше нито ден,

                                                        ни кога нощ е навън.

                                                        Замръкваше в планината

                                                        или по къра.

                                                        Нощуваше в колибата

                                                        или в яхъра.

                                                        Пътуваше по тежки друми,

                                                        но не се оплака,

                                                        никой не чу думи,

                                                        че лошо време е навън,

                                                        че е време за почивка

                                                        или за сън.

                                                        С твоята юначна външност,

                                                        с твоето жар слово,

                                                        парещо като въглен,

                                                        тежащо кат олово,

                                                        събуди заспалия роб,

                                                        разбуни български народ.

                                                        По градовете, по селата

                                                        закипя подготовка за борбата,

                                                        за оня идващ светъл ден

                                                        с точна дата неопределен.

                                                                          

                                                         Със снежна виелица

                                                         ноща се завръща,

                                                         ханчето край Къкрина

                                                         с мрака си обгръща.

                                                         В него,Апостоле, ти си гост.

                                                         Вълци вънка вият, като на пост,

                                                         а воят им сякаш предупреждава,

                                                         че нещо ще се случи,                      

                                                         че нещо ще става

                                                         в тази снежно-зловеща тъма,

                                                         скрила  в пазвата

                                                         злата кама.

                                                         И ето! Силно кон изцвили!

                                                         Те, Апостоле, наблизо са били!

                                                         След тропот от копита 

                                                         нахлуват дузина заптиета.

                                                         Че това е краят,

                                                         ти веднага разбра.

                                                         Посрещна ги смело

                                                         с вдигната глава.

                                                         Без страх, без уплаха.

                                                         Това го и те разбраха

                                                         по бистрия поглед,

                                                         по свитото чело,

                                                         вещаещо разплата,

                                                         а не добро.

                                                         Светкавица - мисъл тъжна

                                                         мина ти през главата:

                                                         "- До тука бе, Апостоле!

                                                         Тука свърши ти борбата!"

                                                                             

                                                         Кой от тоя народ

                                                         стана предател

                                                         и дали е поп,

                                                         или е някой ласкател

                                                         за сребреници продал си душата?

                                                         Или отреди го така съдбата:

                                                        "- Да попадне в плен,

                                                         в туй ханче на тоя ден!"

                                                         После ден и нощ,       

                                                         измъчван до немощ,

                                                         за сторените дела

                                                         да поемаш цялата вина.

                                                         Да гледаш в очите смъртта,

                                                         но да не приемеш срама

                                                         да станеш предател

                                                         на далечен или близък приятел.

                                                                                                   

                                                         За последвалите дела

                                                         няма никаква съдба!

                                                         Турският специален съд

                                                         определи го този път

                                                         студения февруарски ден,

                                                         в който да бъдеш умъртвен,

                                                         а изстрадалият ти народ

                                                         да продължи скотския живот.

                                                         Бързал  да изпълни

                                                         своята закана,

                                                         да лиши народа

                                                         от иконата му зарана.

                                                         Заповед е дал 

                                                         още в ноща:

                                                         "- Изпълнението да стане

                                                         рано сутринта!"

                                                                          

                                                         Ранна утрин студена.

                                                         Леден вятър. Зима озлобена.

                                                         Няколко потурнаци-заптиета,

                                                         като бездомни, гладни псета,

                                                         заобиколилите сам и един -

                                                         юнашки титан, исполин.

                                                         Водят те по снежна пътека,

                                                         направена от животни

                                                         и от човека,

                                                         към самотното бесило

                                                         в края на града,

                                                         изпълняващо важна роля

                                                         в драмата на деня.

                                                         Към тая срамна голгота,

                                                         отнела на не един живота,

                                                         пристъпваш ти бавно

                                                         с изправена глава,

                                                         с разрошена от вятъра коса,

                                                         с вързани здраво ръце

                                                         и под бялата риза 

                                                         с туптящо сърце.

                                                         Туптящо в мъка,

                                                         че святото дело е по средата

                                                         и дали останалите

                                                         ще продължат борбата!

                                                                                                 

                                                         Ето го бесилото в здрача!

                                                         До него застанал е палача,

                                                         чакащ обречения

                                                         на бурето да качи,

                                                         смъртоностното въже

                                                         на врата му да окачи.

                                                         Снежна вихрушка

                                                         връхлита, минава,

                                                         дърветата покланя,

                                                         дирите заличава.

                                                         Люлее се въжето,

                                                         страшно и само,

                                                         подхвърляно от вятъра

                                                         като есенно листо.

                                                         Гарвани прелитат

                                                         със злокобен грак,

                                                         за изпълнение на присъдата

                                                         сякаш дават знак.

 

                                                          Попът, с развято расо,

                                                          последно причастие ти дава,

                                                          прави сетен кръст,

                                                          дръпва се назад и онемява.

                                                          С поглед към небето,

                                                          към неговия рай,

                                                          молитва Апостоле, отправяш:

                                                          "- Господи, спаси народа ми,

                                                          свобода му дай."

                                                          Бурето залита,

                                                          увисва Исполина.

                                                          Душата ти полита

                                                          над поробената ни родина.

                                                                                   

                                                          Апостоле, сега тя е там,

                                                          горе е твойта душа

                                                          и вижда всичко.

                                                          Сигурен съм, не греша!

                                                          Тя чува от небето

                                                          как от стареца, че до детето

                                                          споменават твойто име

                                                          и как казват открито и смело,

                                                          че свято за тях 

                                                          е твоето дело,

                                                          и  на точната дата,

                                                          с любов в сърцата,

                                                          на паметника ти

                                                          във върволица

                                                          слагат цветя -

                                                          стари, млади и дечица.

                                                          Дано душата ти сега

                                                          да е удовлетворена,

                                                          да живее в небесния рай,

                                                          че борбата е била продължена,

                                                          че е докарана до край.

                                                                                         

                                                          Апостоле, всеки благоговее

                                                          пред твоя лик,

                                                          бил си честен човек,

                                                          затова си велик!!!

                                                                                                            

                            По случай 140 години от гибелта на Апостола - Васил Левски

                                                                                                                             

                                                                           

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви Минке и Анна!
  • Апостоле, всеки благоговее
    пред твоя лик,
    бил си честен човек,
    затова си велик!!!

    Поклон пред светлата ти памет -Апостоле!
    Поздравления за човека, написал тези прекрасни слова!
Предложения
: ??:??