Завинаги. И по веднъж...
Поседна рошава и боса,
на пръста кичурче върти:
Та, да си дойдем на въпроса,
съвсем за мен забрави ти.
Не съм, любов, дилема няма,
не гледай с плачещи очи.
Вземи резервната пижама,
попей ми, или замълчи.
Бъди ми топъл скут и рамо,
не ми вменявай сто вини.
Чрез тебе оцелявам само,
едничка ти не измени,
на лудостта ми – сянка птича,
предчувствие за топъл дъжд...
Ти знаеш – совата обича,
завинаги. И по веднъж...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
