Поседна рошава и боса,
на пръста кичурче върти:
Та, да си дойдем на въпроса,
съвсем за мен забрави ти.
Не съм, любов, дилема няма,
не гледай с плачещи очи.
Вземи резервната пижама,
попей ми, или замълчи.
Бъди ми топъл скут и рамо,
не ми вменявай сто вини.
Чрез тебе оцелявам само,
едничка ти не измени,
на лудостта ми – сянка птича,
предчувствие за топъл дъжд...
Ти знаеш – совата обича,
завинаги. И по веднъж...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
