Завист

25.12.2013 г., 15:10 ч.

Поезия » Любовна

5.0 / 13

2181 0 20

Много завист натрупах
в своя безгрижен живот,
прехвърлил отдавна средата...
Оттук нататък - хората казват
"Каквото дал Бог" -
но за завистта ми бяха словата.
Завиждам на вятъра,
дето прегръща, когото поще,
дето повдига полите на красиви момичета.
Завиждам на гларуса,
който като дявол краде
последните залъци, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Белият час
Изповед

Не съм идеален, не съм и без грешки, и аз като всички грешах по човешки - подвластен на завист, робу...
Беляза ме с любов

Беляза ме с любов - умря грехът! Пресякохме се - ненадейни криви. Изгуби всеки своя личен път. Но за...
"Мяра, според мяра..."

На дясното си рамо ангел носим, и с дявола на лявото си рамо, в охолство тънем, а коматче просим, тр...

Още произведения »