Много завист натрупах
в своя безгрижен живот,
прехвърлил отдавна средата...
Оттук нататък - хората казват
"Каквото дал Бог" -
но за завистта ми бяха словата.
Завиждам на вятъра,
дето прегръща, когото поще,
дето повдига полите на красиви момичета.
Завиждам на гларуса,
който като дявол краде
последните залъци, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up