Завист
Запленен от утробата
на завистта,
няма как да разбереш,
кога е ден, кога е нощ!?
Застанал на ръба
на пропастта,
не чуваш ангелска тръба
да те зове.
И вечер, с уморените коне,
не ще препускаш
ти към залеза.
Ако не изтръгнеш от
кървящото сърце,
на завистта заразата.
Послушай!
Чуй шепота на ветровете.
Казват, че донасяли
гласа на боговете.
И повярвай на бялото
кокиче,
че някъде, някой
те обича!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живко Делчев Всички права запазени
