Запленен от утробата
на завистта,
няма как да разбереш,
кога е ден, кога е нощ!?
Застанал на ръба
на пропастта,
не чуваш ангелска тръба
да те зове.
И вечер, с уморените коне,
не ще препускаш
ти към залеза.
Ако не изтръгнеш от
кървящото сърце,
на завистта заразата.
Послушай!
Чуй шепота на ветровете.
Казват, че донасяли
гласа на боговете.
И повярвай на бялото
кокиче,
че някъде, някой
те обича!
© Живко Делчев All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
