26.12.2010 г., 21:39

Завръщане към себе си

978 0 9

Завръщам се отново на земята ни свещена,

дочула на камбани песента,

да изпия жаждата си - глътчица любов последна,

да дишам красотата на света.

 

Погледни ме - светя обновена,

преродена идвам с порив нов,

за неизпяти песни вдъхновена,

събудена от странен, дързък зов.

 

Примамват ме тревите разлюляни,

цветята шепнат с благослов -

да взема чудесата невидяни,

да се докосна до ръце, протегнати с любов!

 

Завръщам се - тъй шеметно различна,

посипана със звезден прах,

готова пак да ви обичам,

по новия си път да търся звезден знак!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасен стих!
  • Светъл и красив стих!
  • Благодаря на всички които прочетохте това завръщане от света на живото несъществуване в реалния живот!Човек никога не бива да се отказва от живота,понякога ни очакват много изненади!Благодаря Ви!
  • Красив стих - порив за човечност, фина плетка от ново разбиране за живота...
    Поздравления, Руми!
  • ДА!!!хареса ми

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...