Завръщане на белите птици
Отново е пролет…
от цвят дръвчетата побеляха
и аз като прелетна птица
се завърнах под родната стряха.
Тиха е в утрото, онемяла.
Няма кой да ме посрещне…
Прекъсна се душата ми отъняла,
от спомени парещи и горещи.
Там са дворът и къщата,
и цветята окъпани от роса.
Аз се завръщам, пак същата,
но безкрайно тихо е у дома.
Отново е пролет…
Накацали спомени по тънките жици,
прибрали от болка уморени крила,
с полета волен на белите птици
и аз се завърнах… пак у дома.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
