Apr 18, 2025, 9:49 AM

Завръщане на белите птици

  Poetry » Other
527 7 21

Отново е пролет…

от цвят дръвчетата побеляха

и аз като прелетна птица

се завърнах под родната стряха.

Тиха е в утрото, онемяла.

Няма кой да ме посрещне…

Прекъсна се душата ми отъняла,

от спомени парещи и горещи.

Там са дворът и къщата,

и цветята окъпани от роса.

Аз се завръщам, пак същата,

но безкрайно тихо е у дома.

Отново е пролет…

Накацали спомени по тънките жици,

прибрали от болка уморени крила,

с полета волен на белите птици

и аз се завърнах… пак у дома.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...