Отново е пролет…
от цвят дръвчетата побеляха
и аз като прелетна птица
се завърнах под родната стряха.
Тиха е в утрото, онемяла.
Няма кой да ме посрещне…
Прекъсна се душата ми отъняла,
от спомени парещи и горещи.
Там са дворът и къщата,
и цветята окъпани от роса.
Аз се завръщам, пак същата,
но безкрайно тихо е у дома.
Отново е пролет…
Накацали спомени по тънките жици,
прибрали от болка уморени крила,
с полета волен на белите птици
и аз се завърнах… пак у дома.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
