Отново е пролет…
от цвят дръвчетата побеляха
и аз като прелетна птица
се завърнах под родната стряха.
Тиха е в утрото, онемяла.
Няма кой да ме посрещне…
Прекъсна се душата ми отъняла,
от спомени парещи и горещи.
Там са дворът и къщата,
и цветята окъпани от роса.
Аз се завръщам, пак същата,
но безкрайно тихо е у дома.
Отново е пролет…
Накацали спомени по тънките жици,
прибрали от болка уморени крила,
с полета волен на белите птици
и аз се завърнах… пак у дома.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
