Завръщане в сърцето на октомври
По стъпките на стари калдъръми,
край зидани огради с дялан камък,
където чувството за дом осъмва
под покривите тихи по-голямо,
в началото на този плах октомври,
облечен с риза в цветове на есен,
в която всяка малка клонка помни,
че вятърът листата смъква лесно,
вървя и дланите ми стават топли,
а мислите отмиват дъждовете.
Върви и времето, току похлопва
и влиза през комини с ветровете.
Навярно да разрови пак огнище,
от въглен в тъмното да го запали,
от снимки спомени да си изнищи
и да повдигне спуснати воали
зад старите проскърцващи прозорци,
които уморени кротко чакат,
да се завърнат на рояци хора
и спрат минутите им да тиктакат,
закотвени в най-топлата сърдечност,
която простичко те пита „Как си?”,
скъсила разстояния далечни
и пуснала духа от тежки ракли,
крилат да хукне после вън на двора,
под сянката на чакаща черница
да спре, а отвисокото простора
в очите му да си отгледа птица.
Днес някъде в сърцето на октомври
от юг два бели щъркела се връщат
или пък аз наскитана бездомно,
намирам корени под стари къщи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Монева Всички права запазени
