12.04.2023 г., 18:20

Здравей, мое момиче

754 6 12

Здравей, мое момиче изгубено!

Къде разпиля косите си златни?

В очите ти още морето е сънено,

небето синьо - така необятно.

Хей момиче, къде са мечтите ти

и онези желания съкровени?

Още ли гледаш вечер звездите

и Луната, скрила тайни неземни?

Постигна ли много в живота си?

До теб човека безкрайно обичаш!

Носиш на гръб грехове и пороци,

за любовта тихо, понякога питаш.

След времето тичаш, бягаш напред.

Пак се залута сред слънчогледите…

В сърцето си нося частица от теб.

Здравей, мое момиче! Намерих те!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вилиии, здравей! Имаш една голяма усмвка
  • Много, много ми хареса, мило момиче!
    Поздравявам те!
  • Здравей, Потребител Потресен! Не знам защо избра коментарното поле на стихчето ми, за да се обърнеш към Админ! Аз съм посредствен драскач и едва ли Админ или някой от така да го нарека - ръководството се спира при мен! Препоръчвам отваряне на тема във Форума или кореспонденция с Админ! Тук, под моето стихче, едва ли някой ще обърне внимание... Също и личното съобщение, което получих... не мисля, че аз мога да променя нещо...
    Желая ти успех!
  • Кате, радвам се, че ти хареса!
    Здравей, здраве, Силве! Истински ме зарадва с посещението си! Шумолят слънчогледите и ни шепнат да пазим момичето в себе си! Благодаря ти!💖
  • Здравей, здравей - шумолят слънчогледите. Играят на криеница двамата. Красиво намиране ще да е това, Скити 🙂.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...