19.06.2024 г., 20:16 ч.

Здравей, слънце 

  Поезия » Пейзажна, Друга
190 2 9

Пробождат огнените мечове мъглата,

звездите се стопяват с тъмнината, 

сияйно утрото пристъпва смело,

нощта е в спомените, дала-взела.

 

Росата се усмихва с бляскави сълзи,

заливат птичи чуруликания небосвода,

щастливи грейват милион цветя-очи,

рисувани от гениалната палитра на дъгата.

 

Възроден е животът, оживява света!

Още ден, и още, и още... Докога?

Към залеза продължавам да крача,

намигам на слънцето, преборило здрача.

 

Нека залези има, за да има и изгреви,

и след зимите пролети, и докато

Изида и Озирис се търсят и гонят,

във ветрогона на дните и нас да ни има!

© П Антонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??