Пробождат огнените мечове мъглата,
звездите се стопяват с тъмнината,
сияйно утрото пристъпва смело,
нощта е в спомените, дала-взела.
Росата се усмихва с бляскави сълзи,
заливат птичи чуруликания небосвода,
щастливи грейват милион цветя-очи,
рисувани от гениалната палитра на дъгата.
Възроден е животът, оживява света!
Още ден, и още, и още... Докога?
Към залеза продължавам да крача,
намигам на слънцето, преборило здрача. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up