Здравей, слънце
Пробождат огнените мечове мъглата,
звездите се стопяват с тъмнината,
сияйно утрото пристъпва смело,
нощта е в спомените, дала-взела.
Росата се усмихва с бляскави сълзи,
заливат птичи чуруликания небосвода,
щастливи грейват милион цветя-очи,
рисувани от гениалната палитра на дъгата.
Възроден е животът, оживява света!
Още ден, и още, и още... Докога?
Към залеза продължавам да крача,
намигам на слънцето, преборило здрача.
Нека залези има, за да има и изгреви,
и след зимите пролети, и докато
Изида и Озирис се търсят и гонят,
във ветрогона на дните и нас да ни има!
© П Антонова All rights reserved.
