17.02.2021 г., 16:14

Зелено училище

954 1 3

С вас, приятели, ще споделя

моята тайна и смела мечта.

На хиляди мили, отвъд океана

има река пълноводна, голяма.

За Амазонка всеки е чувал

и не един художник рисувал

джунглата непроходима, където   

палмите са чак до небето.

В нея ще бъде ли разрешено

да имаме училище зелено?

Ох, не мога и няма да чакам!

Пътната карта в раницата мятам,

въдицата, татковия фотоапарат

и поемам към този чуден свят!

Веднага щом пристигна там

с въже ще уловя зъба̀т варан.

Ще щракна с апарата две-три пози

и ... ще го пусна да си ходи…

Подготвен съм за среща с анаконда.

Влечуго опасно, с уста огромна.

Може да погълне лежешком

и от засада цял космат бизон.

Готов съм и с учебен план

на папагалите урок да дам.

Не само да крещят и спорят,

а български език да проговорят.

Маймуните не спират да ме удивяват!

Мляскат грозно, когато се хранят!

Ще трябва да им дам съвет

за добри обноски и за етикет.

Да се къпят там, под водопада.

В реката който влезе, ще пострада

от риби - пирани, ужасно опасни…

Вярвам, правилата за всички са ясни!

В нашето училище зелено

да се спортува е крайно полезно!                        

Затуй планирах при добро желание

в джунглата да има състезание.

Ще мерят сили слон и носорог,

а антилопата - с елен двурог.

С пантери, тигри и хиени,

иска всеки сили да премери.

Ягуарът, най - голямата котка,

с неговата гъвкава походка,

е цар на дисциплината по дълъг скок.

Ура! Това ще е велик урок!   

Ленивецът се сещате, ще бъде жури!

Награди честни ще присъди.

Птицата - кондор ще разкаже

местни легенди, приказки даже.

Ще ме понесе на крилата си здрави

високо над величествените Анди.

А после, докато още спя

ще ме остави в стаята ми … У дома!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

17 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...