15.09.2010 г., 11:42

Земя

854 0 12

 

 

Аз знам какво е мамеща безбрежност

във летен зной, аз знам какво е мраз.

И пипалата на убиващата нежност,

и жаждата добре познавам аз.

 

Аз знам какво е път към ешафода,

какво е кръв и колко този път е чист.

Аз знам добре цената на живота

и вярата в отчаяния риск.

 

Аз знам, че пàри остро всяка рана

и всеки спор със силните боли...

И Галилей с трагизма си доказа,

че продължава Tя... и още се върти!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...