15.09.2010 г., 11:42

Земя

855 0 12

 

 

Аз знам какво е мамеща безбрежност

във летен зной, аз знам какво е мраз.

И пипалата на убиващата нежност,

и жаждата добре познавам аз.

 

Аз знам какво е път към ешафода,

какво е кръв и колко този път е чист.

Аз знам добре цената на живота

и вярата в отчаяния риск.

 

Аз знам, че пàри остро всяка рана

и всеки спор със силните боли...

И Галилей с трагизма си доказа,

че продължава Tя... и още се върти!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...