Аз знам какво е мамеща безбрежност
във летен зной, аз знам какво е мраз.
И пипалата на убиващата нежност,
и жаждата добре познавам аз.
Аз знам какво е път към ешафода,
какво е кръв и колко този път е чист.
Аз знам добре цената на живота
и вярата в отчаяния риск.
Аз знам, че пàри остро всяка рана
и всеки спор със силните боли...
И Галилей с трагизма си доказа,
че продължава Tя... и още се върти!