Земята
Земята ще те търси – само тя,
когато губиш себе си в премеждия.
Остават шепа есенни листа...
Земята ще ти донесе надеждата.
Земята ще те помни – само тя,
когато ветрове са те забравили,
превръщаш се на вятъра в страстта!
Земята ще е нежна и отдаваща.
Земята ще те чака – само тя,
когато се завръщаш тихо в себе си,
изгубил дом и чувсташ самота –
Земята ще гадае в твойте ребуси.
Земята ще е нежна – само тя,
когато са изчерпани пътеките,
и няма шанс, и няма път назад –
Земята ще остане до сърцето ти.
Земята ще е с тебе – само тя
когато всички други са си тръгнали
и тъй боли, а болката е страх
и тъжна лудост –
в стонове изтръгнати.
Земята ще остане, ако ти
внезапно си отидеш и я губиш.
В недрата свои ще те приюти
с молитва за душата ти изгубена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антоанета Иванова Всички права запазени
